Предлага се, когато работник или служител ползва отпуск по чл. 163, 164 или 164б от Кодекса на труда, прекратяването на срочния договор на основанията по чл. 325, ал. 1, т. 3–5 да настъпва в деня след края на съответния отпуск.
Проектът не е приет. Дотогава изтичането на срока, завършването на уговорената работа или завръщането на замествания служител могат да прекратят договора и по време на отпуск. Отделно трябва да се преценява дали и докога продължава изплащането на съответното обезщетение от държавното обществено осигуряване.
Какво точно се предлага
Законопроект № 52-654-01-114, внесен на 31 юли 2026 г., предлага ново правило в чл. 325 от Кодекса на труда. При ползване на отпуск за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст прекратяването на определени срочни трудови договори да се отлага до приключването на отпуска.
Предложението обхваща случаите по чл. 325, ал. 1, т. 3–5 от Кодекса на труда:
- изтичане на уговорения срок на трудовия договор;
- завършване на определената работа, за която е сключен договорът;
- завръщане на замествания работник или служител.
Идеята не е договорът да стане безсрочен. Ако текстът бъде приет в предложения вид, прекратяването ще настъпва след края на съответния отпуск.
Какъв проблем цели да реши проектът
Според вносителите целта е по-силна защита на майчинството, родителството и осиновяването за хората, назначени по срочни договори. Практическият акцент е върху случаите, в които договорът изтича по време на отпуска и възниква риск лицето да не получава обезщетение за отглеждане на дете през втората година.
На заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество беше посочено, че търсеното решение може да изисква промяна не само в Кодекса на труда, но и в Кодекса за социално осигуряване.
Какво е положението по действащото право
Към 15 септември 2026 г. предложеното отлагане не действа. Специалната закрила при уволнение не превръща срочния договор в безсрочен и не препятства автоматично прекратяването му при настъпване на обективното основание, за което е сключен.
Важно е да не се смесват трудовото правоотношение и осигурителното обезщетение. По чл. 52 от Кодекса за социално осигуряване при прекратяване на осигуряването по време на получаване на обезщетение за бременност и раждане или при осиновяване изплащането продължава до края на съответния законов срок, ако не започне нова трудова дейност.
Спорният практически въпрос е различен — обезщетението за допълнителния отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Именно тази хипотеза е в центъра на предложението и на възраженията срещу избрания законодателен подход.
Какво би означавала промяната за родителите
- Трудовото правоотношение би се запазило до края на съответния разрешен отпуск, въпреки настъпването на някое от посочените основания за прекратяване.
- Би се запазила осигурителната връзка, от която зависи ползването на отпуска и съответното обезщетение през разглеждания период.
- След края на отпуска договорът би се прекратил по силата на закона, без да се превръща автоматично в безсрочен.
Докато проектът не бъде приет, работещите по срочен договор не следва да разчитат, че срокът му се удължава заради ползван отпуск. Всеки случай трябва да се преценява според вида на договора, основанието за прекратяване и приложимото осигурително обезщетение.
Какво би означавала промяната за работодателите
Работодателят би трябвало да запази правоотношението и след датата, на която обичайно би настъпило прекратяването. Това може да наложи назначаване на друго лице по заместване и да породи допълнителни задължения, включително относно здравноосигурителните вноски.
Особено чувствителна е хипотезата на договор за заместване: титулярят се връща, но договорът на заместващия служител би останал в сила до края на защитения отпуск. Затова работодателските организации предупреждават, че предложението размива разграничението между срочните и безсрочните правоотношения.
Защо няма съгласие по проекта
На 14 септември 2026 г. НСТС обсъди предложението, но социалните партньори не постигнаха съгласие. КНСБ определи целта като социално справедлива, но посочи необходимост от по-широко решение. Работодателските организации възразиха срещу натоварването на работодателите и промяната в характера на срочния договор.
Националният осигурителен институт също изрази резерви. Сред тях са допълнителната тежест за държавното обществено осигуряване, рискът от неравнопоставеност спрямо други групи осигурени лица и необходимостта проблемът да бъде решен чрез съгласувани промени в трудовото и осигурителното законодателство.
Какво следва
Предстои законопроектът да премине през парламентарните комисии и гласуване в пленарната зала. Текстовете могат да бъдат изменени или отхвърлени. Новото правило ще има практическо действие само ако бъде прието, обнародвано в „Държавен вестник“ и влезе в сила.
ИЗТОЧНИЦИ
Документи и публикации
Народно събрание · внесен на 31 юли 2026 г.Законопроект за допълнение на Кодекса на труда № 52-654-01-114НОИ · 11 август 2026 г.Становище на Националния осигурителен институт по законопроектаБългарска стопанска камара / БТА · 14 септември 2026 г.НСТС обсъди промени в Кодекса на трудаМатериалът има информационен характер. Законопроектът не променя действащото право, докато не бъде приет и обнародван.