Предлагат обезщетението при незаконно уволнение да не е ограничено до шест месеца

Какво е действащото правило

Съгласно действащия чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, когато уволнението бъде признато за незаконно, работникът или служителят има право на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от шест месеца.

Така дори съдебният спор да продължи по-дълго и лицето да остане без работа през целия период именно поради незаконното уволнение, обезщетението по тази разпоредба е ограничено до шест месеца.

Какво предлага законопроектът

Законопроект № 52-654-01-140 предлага от чл. 225, ал. 1 да бъдат заличени думите „но за не повече от 6 месеца“. Ако промяната бъде приета, размерът на обезщетението ще се определя според целия доказан период, през който работникът или служителят е останал без работа поради незаконното уволнение.

В мотивите е посочено, че премахването на ограничението ще се отрази и при обезщетението за разликата в трудовите възнаграждения по чл. 225, ал. 2, когато след незаконното уволнение лицето е започнало по-нископлатена работа.

Предвидено е новото правило да се прилага само за уволнения, извършени след влизането на закона в сила. Следователно проектът не предвижда преизчисляване на отговорността за по-ранни уволнения.

Обезщетението няма да се присъжда автоматично

Отпадането на тавана не премахва останалите предпоставки за отговорността на работодателя. Работникът или служителят трябва да установи, че уволнението е незаконно, че е останал без работа или е получавал по-ниско възнаграждение и че загубата е причинена именно от уволнението.

Времето, през което лицето е получавало равно или по-високо възнаграждение, както и периодите, за които причинната връзка липсва или е прекъсната, не следва да се включват в обезщетението. Затова продължителността на делото сама по себе си няма да определя дължимата сума.

Практическо значение за работниците и работодателите

За незаконно уволнените работници промяната би могла да осигури по-пълно възстановяване на доказаната загуба, особено когато окончателното решение по трудовия спор се постанови след повече от шест месеца.

За работодателите потенциалната имуществена отговорност би могла да нарасне и няма да може да бъде ограничена предварително до шест брутни трудови възнаграждения. Това увеличава значението на точната преценка на основанието за прекратяване, спазването на процедурата и надлежното документиране на фактите преди уволнението.

Размерът на евентуалното обезщетение няма да може да бъде изчислен само по продължителността на процеса. От значение ще останат конкретният период без работа, последващата трудова заетост, получаваното възнаграждение и доказаната причинна връзка.

Какво следва

Законопроектът е внесен на 16 септември 2026 г. и на 18 септември е разпределен на Комисията по труда, демографската и социалната политика като водеща, както и на комисиите по икономическа политика и по правата на човека.

Предстоят обсъждане в комисиите и гласуване в пленарната зала. Текстовете могат да бъдат изменени, отхвърлени или приети. До обнародването и влизането в сила на евентуален закон продължава да се прилага действащият шестмесечен максимум.