Нов законопроект за изкуствения интелект: кой ще контролира ИИ системите в България

Какво е внесено

Законопроект № 52-654-01-151 е внесен на 24 септември 2026 г. от група народни представители. Това е предложение за изцяло нов закон, който трябва да уреди използването и развитието на изкуствения интелект в България и националното прилагане на Регламент (ЕС) 2024/1689.

Сред заявените цели са ограничаване на рисковете за националната сигурност, повишаване на уменията на работниците и служителите, използване на ИИ в обществения сектор, насърчаване на инвестициите и защита на децата и уязвимите групи.

Европейският Акт за ИИ вече действа независимо от проекта

Най-важното разграничение е между националния законопроект и пряко приложимия европейски регламент. Актът за изкуствения интелект е в сила от 1 август 2024 г. и отделните му части започнаха да се прилагат поетапно — включително правилата за забранените практики и грамотността в областта на ИИ от 2 февруари 2025 г., а основната част от режима от 2 август 2026 г.

Следователно липсата на приет национален закон не означава, че предприятията могат да отложат съответствието с европейския регламент. Българският проект трябва основно да определи кой контролира изпълнението и как работят националните процедури.

Национален координатор и секторен надзор

Проектът възлага държавната политика на министъра на иновациите и дигиталната трансформация и предвижда министър-председателят да определя национален координатор. Неговата роля ще бъде да координира стратегията, програмите, секторните органи и докладването за рисковете и напредъка.

Надзорът няма да бъде концентриран в една институция. Предложени са различни компетентни органи според сектора: Комисията за финансов надзор, БНБ, Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, Изпълнителната агенция по лекарствата, Съветът за електронни медии, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Комисията за защита на личните данни, Инспекторатът към ВСС, министърът на правосъдието и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Предвиждат се и национални органи за защита на основните права, сред които КЗД, КЗЛД, омбудсманът, ГИТ, ДАЗД, КЗП, ЦИК и други органи в съответната им компетентност.

Регистри и регулаторна лаборатория

Законопроектът предвижда регистър на органите за оценяване на съответствието и отделен регистър на високорисковите ИИ системи, използвани в критичната инфраструктура.

Предлага се създаването на регулаторна лаборатория за изкуствен интелект, в която иновативни системи да могат да бъдат изпитвани при надзор. Националните компетентни органи ще подпомагат работата ѝ в рамките на своите сектори, а редът за участие и за изпитвания в реални условия трябва да бъде доразвит с правилник.

Практически задължения за доставчици и разпространители

Проектът съдържа и конкретни организационни изисквания към доставчици, упълномощени представители, вносители и дистрибутори на ИИ системи, които извършват дейност в България.

• Юридическите лица и едноличните търговци да посочат актуален телефон за връзка при регистрацията си в ТРРЮЛНЦ.
• Задължените лица да разполагат с профил в Системата за сигурно електронно връчване за кореспонденция с компетентните органи.
• Документацията по европейския регламент да се изготвя и съхранява като електронен документ.
• Записите на определени високорискови системи да се пазят по-дълго при наказателно, административно или съдебно производство и в специално посочени случаи.

Публични лични данни при обучение на отворени модели

Проектът съдържа специален текст за обучение на отворени модели с общо предназначение чрез публично достъпни лични данни. Предлага се такова обработване да се разглежда като необходимо за задача от обществен интерес само при едновременно изпълнение на конкретни гаранции.

Сред тях са документирани мерки за неразкриване и анонимизиране, разумно очакване на лицата, че публикуваните данни могат да бъдат използвани и за други цели, както и изключване на специални категории данни, данни за присъди и нарушения и лични данни на деца.

Този текст е предложение и не представлява общо разрешение още сега да се събират лични данни от интернет за обучение на модели. Прилагането му ще трябва да се оценява и спрямо Общия регламент за защита на данните и окончателната редакция на закона.

Обучение на служители и ИИ грамотност

Законопроектът включва програми за обучение и сертифициране на държавни служители и за повишаване на квалификацията в обществения сектор. Предвидена е и програма по активната политика по заетостта за умения, свързани с ИИ.

За частния сектор темата не трябва да чака приемането на проекта. Член 4 от европейския Акт за ИИ вече изисква доставчиците и внедрителите да предприемат мерки за достатъчно ниво на грамотност в областта на ИИ на персонала и другите лица, които работят със системите от тяхно име.

Национална сигурност, забранени системи и синтетично съдържание

Сред най-чувствителните части на проекта са националните ограничения за дистанционна биометрична идентификация, определени високорискови системи и използването на ИИ при специални разузнавателни средства.

Предлага се специален режим за съдържание, създадено чрез ИИ, което представлява убедителен фалшификат от името на висши публични длъжности, държавни органи или други лица при посочените в проекта условия. За част от случаите е предвидено премахване със заповед на ГДБОП или ДАНС и обжалване по реда на АПК, което не спира изпълнението.

Тези текстове засягат свободата на изразяване, защитата на личността и националната сигурност и вероятно ще бъдат сред най-дискутираните в законодателната процедура. Проектът предвижда изключения за сатира, пародия и допустима критика на властта при определени условия.

Какво си струва да направят организациите още сега

Не е необходимо да се променят вътрешни актове единствено заради внесения законопроект. Практическата подготовка обаче е оправдана заради вече приложимия европейски режим.

• Да се направи регистър на използваните ИИ системи и да се определи ролята на организацията — доставчик, внедрител, вносител или дистрибутор.
• Да се провери дали някоя система е забранена или високорискова и кой секторен орган би бил компетентен по проекта.
• Да се документират обученията по ИИ грамотност и правилата за човешки контрол, защита на данните и докладване на инциденти.
• Да се прегледат договорите с доставчици на ИИ, техническата документация, сроковете за съхранение и каналите за електронна кореспонденция.
• Да се следи парламентарната процедура, защото надзорните органи и националните процедури могат да бъдат променени между четенията.

Какво следва

Законопроектът предстои да бъде разгледан в парламентарните комисии и след това евентуално в пленарната зала. Към момента няма дата на влизане в сила, защото няма приет и обнародван закон.

Едва окончателният текст ще покаже точния кръг на компетентните органи, процедурите за контрол, националните ограничения и сроковете за привеждане в съответствие.