„Правото на ремонт“ мина на първо четене: какво ще се промени за търговците и потребителите

Какво прие парламентът

Законопроект № 52-602-01-30 е внесен от Министерския съвет на 28 юли 2026 г. и е приет на първо гласуване на 24 септември 2026 г. Той изменя Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, за да въведе европейските правила за т.нар. право на ремонт.

Първото гласуване одобрява принципите на проекта, но не създава непосредствени задължения за бизнеса. Между двете четения народните представители могат да предложат промени, а окончателният режим ще бъде известен след второто гласуване и обнародването.

Допълнителна година при избор на ремонт

Когато стоката не съответства на договора, потребителят по правило може да избира между ремонт и замяна при условията на закона. Проектът предвижда продавачът да информира за тази възможност и за насърчителната мярка в полза на ремонта.

Ако потребителят избере ремонт, срокът на отговорност на продавача ще се удължава с една година. Така ремонтът получава практическо предимство спрямо незабавната замяна, без да се отнема правото на потребителя да избере подходящото средство за защита в конкретния случай.

Ремонт и след изтичането на законовата гаранция

За определени категории стоки, за които европейското право поставя изисквания за ремонтопригодност, производителят ще трябва да извърши ремонт и извън срока на законовата гаранция. Ремонтът може да бъде срещу заплащане, но цената и условията не трябва да обезкуражават потребителя да го избере.

Когато производителят е установен извън Европейския съюз, задължението може да премине към неговия упълномощен представител или вносителя, а при липса на такива — към дистрибутора. По внесения текст ремонтът следва да бъде извършен в разумен срок, като националният проект предвижда 30-дневен срок.

Резервни части, софтуер и независими сервизи

Проектът изисква резервните части и инструментите да се предлагат на разумна цена, която не възпрепятства ремонта. Производителите не следва да използват договорни условия, хардуерни или софтуерни техники, които неоправдано затрудняват ремонта.

Особено значение има възможността независими сервизи да използват оригинални, съвместими, употребявани или изработени чрез триизмерен печат части, когато са спазени приложимите изисквания. Ограничение ще бъде допустимо само ако е оправдано от легитимни съображения, включително защитата на права върху интелектуална собственост.

Европейски формуляр и онлайн платформа

Ремонтните услуги ще могат да бъдат предлагани чрез стандартизиран европейски информационен формуляр. Той трябва предварително да показва основните условия — каква стока ще бъде ремонтирана, цена или начин за изчисляването ѝ, срок и други съществени параметри.

Предвижда се и европейска онлайн платформа, чрез която потребителите да намират ремонтни услуги. Тези инструменти целят по-лесно сравнение на офертите и по-малък риск от скрити условия.

Практическо значение за търговците и производителите

На този етап не е необходимо да се променят общи условия или гаранционни процедури. Разумно е обаче засегнатите предприятия да направят предварителна проверка дали процесите и договорите им могат да покрият новите изисквания, ако проектът бъде приет.

• Да се прегледат гаранционните правила и информацията, която се предоставя при избор между ремонт и замяна.
• Да се подготви начин за проследяване на допълнителната едногодишна отговорност след извършен ремонт.
• Да се проверят договорите със сервизи, вносители и дистрибутори — срокове, цени, резервни части и разпределение на отговорността.
• Да се оценят софтуерните и техническите ограничения, които биха могли необосновано да пречат на независим ремонт.
• Да се предвиди процедура за европейския формуляр за ремонт и за обработване на искания след изтичането на законовата гаранция.

Кога биха започнали да действат правилата

По внесения текст законът трябва да влезе в сила от деня на обнародването му. За част от промените е предвидено приложение към договори за продажба, сключени след 30 юли 2026 г. Тази преходна уредба заслужава особено внимание, защото окончателният ѝ текст може да засегне и договори, сключени преди обнародването.

Това все още е предложение, а не действащо правило. Точната начална дата и обхватът трябва да се потвърдят по окончателния закон след второто гласуване и публикуването в „Държавен вестник“.